За книгата: 2021 / Поезия, изградена върху цикъл от противоречия, за това как се чувства днес поколението, родено през 90-те. Израснали в културата на постсъветизма, ние се отдалечихме от ценностите на нашите родители, но не възприехме ценностите на децата от 2000-те, родени „с таблет в ръце“. Докато първите вече са изградили жизнена линия, а вторите все още са безгрижни, ние имаме някакъв багаж, но не сме получили признание, не сме реализирали мащабни планове и оставаме без нищо. Още вчера ние, като поколение без интернет, играехме на криеница и хвърляхме снежни топки в двора, а днес нахлухме в дигиталния свят. Изгубени сме на кръстопътя на културите и попаднахме в бъркотията на четвъртата индустриална революция, пандемията и геополитическите трансформации. Ние просто изграждаме основата, но не знаем какво ще се окаже за нас утре. Всичко, което ни остава, преживявайки екзистенциална криза, е да висим замръзнали на кърмата на Титаник пред неизвестното бъдеще. Това са думи на любов и подкрепа, посветени на децата на 90-те.